Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.04.2013 16:50 - Лечителство
Автор: hristo60 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4021 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 23.05.2013 07:12


Изповетта на една майка
Получих помощ за сина ми през 1993г,на 13.09.от лечителя Христо Христов за който разбрах от приятелка записала адреса му от вестник в перник.Тогава работеше в общежитие на Кремиковци в сградата на 28-ми пощенски клон на ботевградско шосе.
Синът ми беше с много тежка диагноза с три кисти на черния дроб и разсейки по лимфните възли.Тези резултати бяха установени в 3-та градска болница като там утайката му беше 138.Изпратиха ни в медицинска академия за хоспитализация,със документите от 3-та градска болница,придружителят ни беше лекарка от 3-та.Като видяха изследванията казаха,че нямат места да им оставим телефон за връзка.Тогава лекарката уговори среща с нейна колежка от Исул.След нови иследвания,ехографий,скенер,ренгенови снимки диагниозата се потвърди,а лекарката обеща на 10.09.93 да изпише болен от онкологията и ще го приеме защото е млад и много забавен.Не го откарахме на 10.09.93 петък,защото знаех вече адреса на Христо,и реших че трябва да се хвана като удавник за сламка,защото казаха лекарите че живота му е до момента,когато кистата която е голяма като яйце с 2 жълтъка а другата е между орех и лешник а третат меджу бобено зърно и леща.Първите иследвания 3-та градска бяха на 07.09.93г,а на 09.09.93г,новите в Исул.като на 10.09.93 трябваше да постъпи в онкологията му.На 12.09.93г,племенницата която е фелдшер в гр.Радомир,дойде с главния лекар на тяхната болница и го прегледаха с опипване и казаха че тази киста се опипва защото нищо не е прието по рано.Този лекар е работил като хирург в ВМА София
и обеща че ще го приеме в Радомир малко да го подсилят и след това ще уреди да го приемат във ВМА.Казах му че ще съм се отказала да го приемат в Исул,а ще ида първо при тоя лечител и ако няма никакъв добър резултат,той ще ни е последна надежда.На 13.09.93г,бяхме на адреса на лечителя Христо Христов.Коридора беше пълен с хора,аз пристъпих до едно младо момиче,за да попитам знае ли какви документи,иследвания,снимки трябва да носим.Отговорът на това момиче беше следният:Не му трябват никакви документи аз лично съм била и ми помогна,а сега водя и роднините си,да знаете,че той с с Бог,казах и като плачех на нас само Бог може да ни помогне.Сеансите започваха сутрин от 9ч до 17ч,след обяд без прекъсване.Аз влязох със сина ми защото той  трудно се движеше сам и т.н.т.След сеанса на който бяхме не по малко от 30-35 човека,това е салонче на работници на Кремиковци.Когато сеанса свърши,той казваше,кой трябва да идва и след колко време,а след това всеки отиваше до него за допълнителни въпроси.Отидох и аз защото се чудех дали знае че аз несъм дошла за себе си а за сина си.Като пристъпих казах,аз съм тук заради а той ме изпревари сина ви.Сищият ден 15.9.93-та дойде племенницата ми от Радомир да ни вземе,само а и близките ми,при които бяхме отседнали (Бог да ги прости) неможеха да повярват,че има и такава помощ.На 16.9.93-та в Радомир племенницата отведе сина ми за да му направят иследвания.Голямо е било учудването
на доктора,който опипал дроба му и видял резултатите от 13 и 15.9 и казал на племенницата ми че не се налага да остава във болницата това момче ни каза да отидем след 45 дни за още един сеанс.След още 45 дни последният сеанс.Лекарката от 3-та градска ни е лична позната,и която е казала на колежката си от Исул че сина ми е жив тя не повярвала че е възможно.Искам да ви кажа,че всички документи от наша болница(от операцията от апендикс направена на 9.10.92г и от тогава ходене по мъките и до днес 13.9.93г когато открих човек който даваше помощ,а на салончето където провеждаше сеансите с големи букви беше написано лечението е безплатно)Бог знае защо се случват тези неща,само сблъскалите се със фатална диагноза могат да разберат че има и нещо по силно от медицината,на 17.9.93г,сестра ми кръсти сина ми във църква защото не беше кръстен а Бог го спаси вече 20 години.Не пиша имена за да не навредя на някой че за да се прави лошо винаги има хора.Аз се казвам Ц>П>В а сина ми П>В(вече е на 52 години от Град Кнежа




Гласувай:
0
0



Следващ постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hristo60
Категория: Лични дневници
Прочетен: 14286
Постинги: 5
Коментари: 0
Гласове: 1
Архив
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031